Волейболът е създаден в САЩ на 9 февруари 1895 г. от Уилям Морган. Той поставил мрежа за тенис на височина 197 cm и неговите ученици започнали да прехвърлят през нея плондер от баскетболна топка. В началото броят на участниците не бил ограничен, а също така началният удар се изпълнявал с една ръка на един крак.
Морган нарекъл играта „Минтонет“.
След една година на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд, играта получава своето име „волейбол“ по предложение на професор Алфред Т. Халстед.
През 1897 г. са публикувани първите правила на волейбола.
Първият световен шампионат за мъже е през 1949 г., а за жени през 1952 г.
Международната федерация по волейбол (FIVB) е основана през 1947 г. и включва 218 национални федерации (2002 г.). Тя е втората по численост спортна организация в света след Международния олимпийски комитет (МОК).
Европейската конфедерация по волейбол (CEV) е основана на 21 октомври 1963, базирана е в Люксембург и включва 54 федерации от Европа.
Волейболът е олимпийски спорт от 1964 година. Приет е на заседанието на МОК в София.
През 1988 година се въвежда системата грешка-точка за петия гейм, а от 1998 тя се въвежда за всички геймове, като точките за победа се увеличават от 15 на 25, с изключение на петия гейм, където остават 15.
Морган нарекъл играта „Минтонет“.
След една година на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд, играта получава своето име „волейбол“ по предложение на професор Алфред Т. Халстед.
През 1897 г. са публикувани първите правила на волейбола.
Първият световен шампионат за мъже е през 1949 г., а за жени през 1952 г.
Международната федерация по волейбол (FIVB) е основана през 1947 г. и включва 218 национални федерации (2002 г.). Тя е втората по численост спортна организация в света след Международния олимпийски комитет (МОК).
Европейската конфедерация по волейбол (CEV) е основана на 21 октомври 1963, базирана е в Люксембург и включва 54 федерации от Европа.
Волейболът е олимпийски спорт от 1964 година. Приет е на заседанието на МОК в София.
През 1988 година се въвежда системата грешка-точка за петия гейм, а от 1998 тя се въвежда за всички геймове, като точките за победа се увеличават от 15 на 25, с изключение на петия гейм, където остават 15.
Волейболът в България
За първи път играта волейбол е показана в Руското техническо училище в София през 1922 г. През 1924 г. дружество Сила включва волейбола в своята програма за спортна подготовка, а през 1925 се организира и първото официално състезание по волейбол в България на II мъжка гимназия в София. Победител в това състезание става VIIд клас.
През 1926 г. волейболът се разпространява и в Русе, Казанлък, Борисовград (дн. Първомай), Бургас, Пловдив, Перник, Пазарджик.
България е една от първите държави, в които се слага начало на организирано волейболно движение. Първите опити за това са през 1928 г., когато се решава, че в градското първенство по футбол на София ще могат да участват само тези спортни клубове, които имат отбори по волейбол и баскетбол.
През 1941 г. е създаден СИРТ (Съюз за игрите с ръчна топка), който обединява волейбола и баскетбола в рамките на БНСФ (Българска национална спортна федерация).
През 1942 г. е проведено първото национално първенство по волейбол, като участват отбори от София, Варна, Пловдив и Враца. Първият шампион на България за мъже е отборът на „Раковски“: Р. Шаханов, Л. Петров, Б. Караиванов, Б. Стоилков, К. Томов и И. Живодеров. При жените първенец е съставът на АС-23: Балакчиева, Кирякова, Божилова, Игнатова, Иванова и Дермонска.
Първата официална международна проява на българския волейбол е на първата Балканиада в Букурещ 1946 г. България заема 3-то място за мъже и жени, след Румъния и Югославия.
Българската федерация по волейбол е втората в света след Чехословашката. Тя се отделя от КИРВ (Комитет за игрите с ръчна топка) през есента на 1947 г. с името Централен комитет по волейбол. През 1949 г. Комитетът по волейбол прераства в РСВ (Републиканска секция по волейбол) с учредително събрание, проведено през юли. Същата година България е приета за член на ФИВБ.
В края на месец септември 1957 г. се провежда 53-тата сесия на МОК в София. По този повод на стадион „Васил Левски“ се организира демонстративен турнир по волейбол. С личното си присъствие помощ оказва и президентът на ФИВБ Пол Либо (Франция). Благодарение на този турнир, организиран в България, волейболът се приема за олимпийски спорт.
Мъжкият и женският национален отбор на България общо имат 2 сребърни и 1 бронзов медал от Олимпийски игри; 1 сребърен и 4 бронзови медала от световни първенства; 1 златно, 1 сребърно и 5 бронзови отличия от европейски първенства.
Предпоследният медал (бронзов) е спечелен от мъжкия национален отбор на Световното първенство в Япония през 2006 под ръководството на Мартин Стоев.
Българският национален отбор по волейбол е с олимпийска квота за игрите в Пекин 2008, извоювана на Световната купа в Япония 2007.
Последният медал (бронзов) е спечелен от мъжкия национален отбор на Европейското първенство в Турция през 2009 под ръководството на Силвано Пранди.
През 2012 година на Олимпийските игри в Лондон мъжкият национален отбор на България се класира на четвърто място.
През 2015 година на първите Европейски Олимпийски игри мъжкият национален отбор взима сребърен медал.
През 1926 г. волейболът се разпространява и в Русе, Казанлък, Борисовград (дн. Първомай), Бургас, Пловдив, Перник, Пазарджик.
България е една от първите държави, в които се слага начало на организирано волейболно движение. Първите опити за това са през 1928 г., когато се решава, че в градското първенство по футбол на София ще могат да участват само тези спортни клубове, които имат отбори по волейбол и баскетбол.
През 1941 г. е създаден СИРТ (Съюз за игрите с ръчна топка), който обединява волейбола и баскетбола в рамките на БНСФ (Българска национална спортна федерация).
През 1942 г. е проведено първото национално първенство по волейбол, като участват отбори от София, Варна, Пловдив и Враца. Първият шампион на България за мъже е отборът на „Раковски“: Р. Шаханов, Л. Петров, Б. Караиванов, Б. Стоилков, К. Томов и И. Живодеров. При жените първенец е съставът на АС-23: Балакчиева, Кирякова, Божилова, Игнатова, Иванова и Дермонска.
Първата официална международна проява на българския волейбол е на първата Балканиада в Букурещ 1946 г. България заема 3-то място за мъже и жени, след Румъния и Югославия.
Българската федерация по волейбол е втората в света след Чехословашката. Тя се отделя от КИРВ (Комитет за игрите с ръчна топка) през есента на 1947 г. с името Централен комитет по волейбол. През 1949 г. Комитетът по волейбол прераства в РСВ (Републиканска секция по волейбол) с учредително събрание, проведено през юли. Същата година България е приета за член на ФИВБ.
В края на месец септември 1957 г. се провежда 53-тата сесия на МОК в София. По този повод на стадион „Васил Левски“ се организира демонстративен турнир по волейбол. С личното си присъствие помощ оказва и президентът на ФИВБ Пол Либо (Франция). Благодарение на този турнир, организиран в България, волейболът се приема за олимпийски спорт.
Мъжкият и женският национален отбор на България общо имат 2 сребърни и 1 бронзов медал от Олимпийски игри; 1 сребърен и 4 бронзови медала от световни първенства; 1 златно, 1 сребърно и 5 бронзови отличия от европейски първенства.
Предпоследният медал (бронзов) е спечелен от мъжкия национален отбор на Световното първенство в Япония през 2006 под ръководството на Мартин Стоев.
Българският национален отбор по волейбол е с олимпийска квота за игрите в Пекин 2008, извоювана на Световната купа в Япония 2007.
Последният медал (бронзов) е спечелен от мъжкия национален отбор на Европейското първенство в Турция през 2009 под ръководството на Силвано Пранди.
През 2012 година на Олимпийските игри в Лондон мъжкият национален отбор на България се класира на четвърто място.
През 2015 година на първите Европейски Олимпийски игри мъжкият национален отбор взима сребърен медал.