Възникване
В началото на декември 1891 година канадецът Джеймс Нейсмит, преподавател по физическо възпитание в училище на ИМКА (днес Спрингфийлдски колеж) в Спрингфийлд, Масачузетс, се опитва да създаде занимания за учениците си през дъждовен ден. Той търси активна игра на закрито, която да ги занимава и да поддържа физическата им форма през продължителните зими на Нова Англия. След като отхвърля няколко други възможности като прекалено груби или неподходящи за затворено помещение, той описва основните правила и заковава кош за праскови на височина 10 фута. За разлика от днешните баскетболни кошове, първият кош на Нейсмит не е с пробито дъно и топката трябва да се вади от него след всяка точка. Впоследствие, за да не се качват играчите по стълба за изваждане на топката, дъното на коша е пробито, така че топката да се вади с дълга пръчка.
Първоначално баскетболът се играе с футболна топка. Първите топки, специално предназначени за баскетбол, са кафяви, а обичайната днес оранжева топка е въведена едва в края на 50-те години от Тони Хинкъл, който иска да направи топката по-добре видима както за играчите, така и за публиката. Дриблирането не е част от първоначалната игра с изключение на подаването с отскок на топката – основният начин за придвижване на топката е подаването. По-късно дриблирането е разрешено, но през ранния период е затруднено от несиметричните топки. То се налага като съществена част от играта през 50-те години, когато започват да се произвеждат топки с по-правилна форма.
Кошовете за праскови се използват до 1906 година, когато са заменени с метални обръчи с табло зад тях, а малко по-късно става възможно топката да преминава през коша. През този период отборът получава точка за всеки кош и отборът, получил повече точки печели. Първоначално кошовете са заковани за галерия около игрището, но това се оказва непрактично, защото зрители от галерията се намесват в играта. По тази причина е въведено таблото зад коша, което в допълнение дава възможност за изстрели с удар в него.
Дневниците на Найсмит, открити от неговата внучка в началото на 2006 година, показват, че той е бил притеснен за създадената от него игра, заимствала някои правила от по-стара детска игра с топка, заради множеството предишни неуспешни опити. Найсмит дава на играта името „баскет бол“. Първият официален мач е изигран в спортния салон на ИМКА в Олбани на 20 януари 1892 година с 9 играчи. Той завършва с резултата 1:0 с кош, отбелязан от 7,6 m на игрище, два пъти по-малко от съвременните. Петчленните отбори стават стандартни през 1897 – 1898 година.
Първоначално баскетболът се играе с футболна топка. Първите топки, специално предназначени за баскетбол, са кафяви, а обичайната днес оранжева топка е въведена едва в края на 50-те години от Тони Хинкъл, който иска да направи топката по-добре видима както за играчите, така и за публиката. Дриблирането не е част от първоначалната игра с изключение на подаването с отскок на топката – основният начин за придвижване на топката е подаването. По-късно дриблирането е разрешено, но през ранния период е затруднено от несиметричните топки. То се налага като съществена част от играта през 50-те години, когато започват да се произвеждат топки с по-правилна форма.
Кошовете за праскови се използват до 1906 година, когато са заменени с метални обръчи с табло зад тях, а малко по-късно става възможно топката да преминава през коша. През този период отборът получава точка за всеки кош и отборът, получил повече точки печели. Първоначално кошовете са заковани за галерия около игрището, но това се оказва непрактично, защото зрители от галерията се намесват в играта. По тази причина е въведено таблото зад коша, което в допълнение дава възможност за изстрели с удар в него.
Дневниците на Найсмит, открити от неговата внучка в началото на 2006 година, показват, че той е бил притеснен за създадената от него игра, заимствала някои правила от по-стара детска игра с топка, заради множеството предишни неуспешни опити. Найсмит дава на играта името „баскет бол“. Първият официален мач е изигран в спортния салон на ИМКА в Олбани на 20 януари 1892 година с 9 играчи. Той завършва с резултата 1:0 с кош, отбелязан от 7,6 m на игрище, два пъти по-малко от съвременните. Петчленните отбори стават стандартни през 1897 – 1898 година.
Любителски баскетбол
Първите привърженици на баскетбола са разпръснати из клоновете на ИМКА в Съединените щати, а скоро играта се разпространява и в Канада, както и в няколко женски гимназии. Макар ИМКА да изиграва важна роля за първоначалното развитие на играта, в края на десетилетието организацията променя отношението си към новия спорт, тъй като грубата игра и събираните тълпи от зрители са в разрез с нейната основна мисия. Празнината бързо е запълнена от други любителски спортни клубове, колежи и професионални клубове. В годините преди Първата световна война Любителският атлетически съюз и Междуколежанската атлетическа асоциация на Съединените щати си оспорват правото да контролират правилата на баскетбола. Първата професионална лига, Националната баскетболна лига, е създадена през 1898 година, за да защитава играчите от експлоатация и да пропагандира не толкова груба игра, но пет години по-късно тя е закрита.
Джеймс Нейсмит продължава да играе важна роля и при утвърждаването на баскетбола в университетите. Неговият колега К. О. Биймис основава първия университетски отбор още през 1893 година в питсбъргския Женевски колеж. Самият Нейсмит в продължение на шест години тренира отбора на Канзаския университет, оглавен след това от известния Фог Алън. Ученикът на Нейсмит Амос Алонсо Стаг пренася баскетбола в Чикагския университет, а Адолф Руп, също обучаван от Нейсмит в Канзас, постига големи успехи като треньор в Университета на Кентъки. На 9 февруари 1895 година се играе първият мач между университетски отбори с по 5 играчи между Университета „Хемлайн“ и Архитектурното училище при Университета на Минесота.
През 1901 година някои висши училища, сред които Чикагския университет, Колумбийския университет, Колежа „Дартмут“, Университета на Минесота, Военноморска академията на Съединените щати, Колорадския университет и Йейлския университет, започват да спонсорират баскетболни мачове. През 1905 година честите травми в американския футбол стават повод са създаването на Междуколежанска атлетическа асоциация на Съединените щати, преименувана през 1910 година на Национална колежанска атлетическа асоциация (НКАА). През този период баскетболът се разпространява и в канадските висши училища, като на 6 февруари 1904 година се играе първият официален мач – между Университета „Макгил“ и Университета „Куинс“.
Първият национален шампионат в Съединените щати е организиран през 1937 година от Националната асоциация за междуколежен баскетбол и се провежда и до днес. През следващата година започва Националният турнир с покани в Ню Йорк, а през 1939 година национален шампионат организира и НКАА. Между 1948 и 1951 година университетският баскетбол е разтърсен от скандали със залагания, като десетки играчи от водещи отбори са уличени в нагласяване на мачове и точки, а Националният турнир с покани е прекратен за сметка на шампионата на НКАА.
Джеймс Нейсмит продължава да играе важна роля и при утвърждаването на баскетбола в университетите. Неговият колега К. О. Биймис основава първия университетски отбор още през 1893 година в питсбъргския Женевски колеж. Самият Нейсмит в продължение на шест години тренира отбора на Канзаския университет, оглавен след това от известния Фог Алън. Ученикът на Нейсмит Амос Алонсо Стаг пренася баскетбола в Чикагския университет, а Адолф Руп, също обучаван от Нейсмит в Канзас, постига големи успехи като треньор в Университета на Кентъки. На 9 февруари 1895 година се играе първият мач между университетски отбори с по 5 играчи между Университета „Хемлайн“ и Архитектурното училище при Университета на Минесота.
През 1901 година някои висши училища, сред които Чикагския университет, Колумбийския университет, Колежа „Дартмут“, Университета на Минесота, Военноморска академията на Съединените щати, Колорадския университет и Йейлския университет, започват да спонсорират баскетболни мачове. През 1905 година честите травми в американския футбол стават повод са създаването на Междуколежанска атлетическа асоциация на Съединените щати, преименувана през 1910 година на Национална колежанска атлетическа асоциация (НКАА). През този период баскетболът се разпространява и в канадските висши училища, като на 6 февруари 1904 година се играе първият официален мач – между Университета „Макгил“ и Университета „Куинс“.
Първият национален шампионат в Съединените щати е организиран през 1937 година от Националната асоциация за междуколежен баскетбол и се провежда и до днес. През следващата година започва Националният турнир с покани в Ню Йорк, а през 1939 година национален шампионат организира и НКАА. Между 1948 и 1951 година университетският баскетбол е разтърсен от скандали със залагания, като десетки играчи от водещи отбори са уличени в нагласяване на мачове и точки, а Националният турнир с покани е прекратен за сметка на шампионата на НКАА.
Женски баскетбол
През 1891 г. Университета на Калифорния и училище „Мис Хед“ изиграват първите женски междуинституционални игри. Баскетболът за жени започва през 1892 година в колежа „Смит“, когато Сенда Беренсон е учител по физическо възпитание и прави модифицирани правила за жени. Малко по-късно след като е наета в Смит, тя отива в Нейсмит да научи повече за играта. Очарована от новия спорт, тя организира първо жените в колежанската игра на баскетбол през март 1921, когато Смит и първокурсници и второкурсници играят един срещу друг. Нейните правила са публикувани за пръв път през 1899 г. и две години по-късно Беренсон става редактор на първото женско AG Spalding баскетболно ръководство. През същата година, „Маунт Холиоук“ и колежа „Софи Нюкомб“ (треньор Клара Грегъри Баер) жени започват да играят баскетбол. До 1895 г. играта се разпространява в колежи в цялата страна, включително Уелсли, Васар и Брин Мор. Първата игра между колежански отбори при жените е на 4 април 1896 г., като Станфорд играе срещу Бъркли. Срещата завършва с победата с 2:1 на Станфорд.
|